|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Парламентът разширява приложението на закона за досиетата ПДФ Е-мейл
COMDOS - Закон за досиетата
Написано от Христо Христов   
Събота, 03 Септември 2016 10:46
Share

alt
Управляващото мнозинство в парламента разшири приложението на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, известен като закона за досиетата.

В петък (2 септември 2016 г.) 43-то Народно събрание прие на първо четене допълнения в закона, които разширяват и допълват приложението му.

Промените са предложени народните представители Методи Андреев ( ГЕРБ) и Петър Славов и Мартин Димитров (Реформаторски блок).

Те предвиждат да не се изисква допълнително съгласие от проверяваните лица за принадлежност към тоталитарните комунистически служби.

Лица, кандидатстващи за заемане на публични длъжности, като районни кметове, зам.-кметове, председатели на публичната администрация и съдебни заседатели, също ще бъдат включени към задължителните проверки за агентурно минало. Досега тези длъжности не попадаха в обсега на закона.

В същото време парламентът отхвърли законопроектите на независимия депутат Велизар Енчев и бивш щатен сътрудник на ДС (виж личното му кадрово дело – ТУК) за закриване на Комисията по досиетата, а също така и законопроекта на БСП, за отмяна на закона за досиетата и създаване на Институт за национална памет към Министерския съвет (при сегашното законодателство Комисията е независим орган, който се избира и отчита пред Народното събрание, б.а.).

Към тях се присъедини и АБВ, чийто депутат Светослав Белемезов, заяви, че законът за досиетата е абсолютно вреден и следва да бъде отменен.

И двете законодателни предложения (на Енчев и БСП) имат за цел да преустановят разкриването на сътрудниците на тоталитарните служби, което беше прието със закон през 2006 г., гласуван от тройната коалиция БСП, ДПС и НДСВ и опозиционната тогава Синята коалиция.

Мащабната дейност на Комисията по досиетата и разкриването на близо 11 000 души за последните 9 години се превърна в трън за бившите комунисти и паралелната властова мрежа на бившите сътрудници на тоталитарните служби.

Един от вносителите на приетите на първо четене промени в закона за досиетата Методи Андреев заяви в пленарна зала, че левите искат законът да действа в по-мека форма и отбеляза, че „БСП лява България” се прави на партия, която съзнава, че процесът, свързан с разкриване на досиетата не може да бъде прекъснат.

Той подчерта, че тоталитарните служби не са защитавали националната сигурност, като подкрепи аргумента си с откъс от кадровото дело на сътрудник „РАДУЛОВ”, псевдоним зад който през 80-те години на ХХ век е работил за Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА Таско Ерменков, днес депутат от БСП.

Ерменков се разпозна и се опита да опонира с твърдението, че от досиетата се вадят страници, които нямат връзка с цялостната кариера на служителите.

В неговия случай голяма част от кадровото му дело на щатен сътрудник на военното разузнаване е свързан с опита да закупи служебна западна кола при отзоваването му в България през главата на резидента на РУ-ГЩ в Берлин, а заради наложената му санкция съпругата му рускиня се е позволила да вдигне скандал пред прекия му ръководител, нещо недопустимо не само за щатните служители на комунистическите служби, но и за днешните (виж делото на Ерменков – ТУК).

По време на дебата зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че служба „Военна информация” (приемник на РУ-ГЩ) още не е предала всичките архиви на военното разузнаване от периода на комунизма на Комисията, както изисква законът.

Той посочи, че към министъра на отбраната ще бъде зададен въпрос защо не са предадени всички информационни единици и дали има саботиране на този процес. Той припомни, че по време на първото управление на ГЕРБ МВР е спазило и изпълнило закона, предавайки на Комисията над 1 млн. архивни единици архивни документи
На Държавна сигурност.

На брифинг след приетите промени депутатът Методи Андреев обясни, че процесът за проверка за принадлежност към Държавна сигурност ще бъде променен, а лустрацията, като термин, който означава осветляване на миналото, ще бъде приложена в оригинален вид.

По думите му между първо и второ четене на промените в закона за досиетата ще бъдат въведени нови допълнения, свързани с предварителна проверка на лица, заемащи държавни длъжности, както и с обявяването на тази предварителна проверка, като целта е да бъде ограничено заемането на важни държавни постове от сътрудници на тоталитарните комунистически служби.

Законодателните промени, разширяващи приложението на закона за досиетата стават 9 месеца преди да изтече втория 5-годишен мандат на Комисията по досиетата (май 2017 г.), като все още не е ясно каква ще бъде нейната съдба и дали дейността ѝ ще бъда продължена с нов мандат, тъй като дотогава тя едва ли би могла да изпълни проверките по новите законодателни промени.

От 2013 г. БСП, която гласува закона през 2006 г. и създаването на Комисията през 2007 г. открито иска прекратяването на тяхното действие и дейност, като за същото се обяви и лидера на АБВ Георги Първанов, секретен сътрудник на ДС „ГОЦЕ”. Тази позиция застъпват и организациите на бившите щатни служители на ДС и военното разузнаване.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов