|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Наследниците на КГБ и ГРУ отново се опитват да блокират отварянето на досиетата в България ПДФ Е-мейл
COMDOS - Закон за досиетата
Написано от Христо Христов   
Вторник, 15 Юли 2014 12:03
Share

alt

Нереформираните вече 25 години специални служби в България, наследници на комунистическия репресивен апарат, в които на ръководни постове продължават да работя офицери, обучавани в школи на КГБ и ГРУ (съветското военно разузнаване) и които обслужват политическата конюнктура, регистрираха пореден опит да блокират отварянето на досиетата в България.

Това става чрез внесен в Народното събрание законопроект за изменение на закона за досиетата, целящ ограничаване на достъпа до документите на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

Авторите на идеята, зад която лесно могат да бъде разпознат почерка на специалните служби, които все още не са предали всички архиви на ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА на комисията по досиетата, са използвали за вносители депутати, напуснали през последните няколко месеца парламентарните групи на ГЕРБ и „Коалиция за България”, някои от които се присъединиха към новосъздадената партия „България без цензура" (ББЦ).

Като вносители на законопроекта са се подписали Светлин Танчев – финансист, зам.-председател на „България без цензура”, който напусна Парламентарната група на ГЕРБ в 42-то Народно събрание през декември 2013 г.; Румен Йончев – икономист, избран от „Коалиция за България” в 42-то Народно събрание, който напусна парламентарната й група през февруари 2014 г. и беше обявен от лидера на ББЦ Николай Бареков за първия негов депутат; Даниел Георгиев – икономист, който през месец май 2014 г. за няколко дни премина от ГЕРБ към „България без цензура” и обратно, докато накрая ГЕРБ го изключи; Георги Марков – икономист, който стана първият депутат, напуснал ГЕРБ през декември 2013 г. и обявил се за независим.

Четиримата предлагат да бъде променен закона за досиетата, като бъде приет следния текст:

„За прилагането на този закон се създава централизиран архив на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, в който се предават лични данни и документи само на български граждани.“

Това означава разузнавателните органи на България в лицето на Националната разузнавателна служба (НРС) и служба „Военна информация” (СВИ) да получат основание да запазят всички архиви на своите правоприемници в лицето на бившето Първо главно управление на ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА с мотив, че те се отнасят до чужди лица.

С подобни „доводи” биха били скрити не само конкретни досиетата, но и всички документи, които илюстрират пълната зависимост и подчинение на ДС от КГБ, както и на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА от Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР (съветското военно разузнаване) в страктурно, оперативно, техническо и развитие и идеологическа закалка в периода 1944-1990 г.

Предлаганият текст и влиза в драстично противоречие с европейските норми въведени в закона за досиетата за широк достъп до документите на комунистическите тоталитарни служби от страна на всички граждани, не само български, но чуждестранни, до информация, събирана за тях от ДС или разузнавателните служби на БНА.

В мотивите вносители са посочили, че „Комисията е изисквала представянето на документи от правоприемниците на структурите и службите за разузнаване и в областта на националната сигурност, които се отнасят както до български граждани, така и за чуждестранни граждани. Това на свой ред поставя в рискова среда чуждестранните лица, като се има предвид публичният характер на актовете на Комисията, с които се обявява определена принадлежност”.

Според вносителите предаването на документи и сведения, отнасящи се за чужди граждани, не е предвидено в закона за досиетата, „тъй като тези лица, сътрудничили или продължаващи да сътрудничат на българското разузнаване, и тяхната дейност в интерес на Република България и националната ѝ сигурност не са обект и цел на този нормативен акт и не трябва да стават обществено достояние.

Според подписалите законопроекта, „данните за тази категория лица са държавна тайна по смисъла Закона за защита на класифицираната информация”. Те заключават, че евентуалното предаване на Комисията на документите за чужди граждани ще доведе до неограничен достъп до тях. „По този начин ще се нанесе сериозна вреда на оперативно-разузнавателните способности на българските служби за сигурност и ще се наложи прекратяване на съвместни операции с водещи партньорски служби, а за в бъдеще вербовъчният процес ще бъде сериозно затруднен”, завършват мотивите на вносителите на законопроекта.

Прави впечатление, че и четиримата депутати, напуснали ГЕРБ и БСП, са с икономическо образование и нито един от не е специалист в областта на националната сигурност, още по-малко по проблемите за разкриването на зависимостите от комунистическите тоталитарни служби.

От подписаните от тях мотиви ясно личи, че те са писани някъде другаде, но не и в парламента от депутати, които имат отношение по проблематиката. Очевидно възможностите на специалните служби са се ограничили до намирането на лоби за законодателна инициатива в лицето на въпросните народни представители.

Фрапиращото е, че както те, така и специалните служби поставят под един знаменател, работата на репресивния апарат на режима на БКП с дейността на съвременните специални органи, натоварени с опазването на националната сигурност на съвременна България

Внасянето на подобен законопроект в последните дни от живота на компрометиралото се 42-то Народно събрание, регистрирало най-ниската степен на доверие през последните 25 години, ясно показва страхът на наследниците на КГБ и ГРУ в България от разкриването на всички архиви на диктатурата до 1990 г. и нейните господари в Кремъл.

Без съмнение представителите на БСП с охота ще подкрепят подобно законотворчество, още повече, че през декември 2013 г. те не намериха достатъчно подкрепа за закриването на Комисията по досиетата.

Утре, сряда, 16 юли 2014 г., председателят на Парламентарната коминисия за контрол на специалните служби Димитър Дъбов (БСП) е свикал заседание на комисията, на което да се разгледа внесения законопроект. Сайтът desebg.com ще ви информира за развоя на поредния опит да бъде блокирано отварянето на досиетата в България.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов