|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Битката за архивите на разузнаването е истинската причина за атаката срещу комисията по досиетата ПДФ Е-мейл
COMDOS - Закон за досиетата
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 09 Декември 2013 22:31
Share

alt

Нежеланието на двете съвременни разузнавателни служби – Националната разузнавателна служба (НРС) и служба „Военна информация” (СВИ, военното разузнаване) да предадат архивите на своите предшественици на комисията по досиетата за изпълнение на отменения параграф 12 от закона за досиетата е истинската причина за атаката срещу нея. Това заяви разследващият журналист и основател на сайта desebg.com Христо Христов в предаването „Лице в лице” по bTV.

„Изпълнение на параграф 12 е третият Рубикон, пред който комисията се изправя. Първите два бяха обявяването на сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби в дипломацията и обявяването (в момента, бел. ред.) на агентите сред кредитните милионери”, посочи журналистът.

По думите му включването на организациите на пенсионерите офицери от Държавна сигурност в искането им за закриване на комисията е само димна завеса, която да прикрива истинската битка и реалните участници в нея.

НРС е правоприемник на Първо главно управление на ДС, а СВИ на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА и от близо една година отказват да изпълнят отмяната на параграф 12, извършено през декември 2012 г. от предишния парламент с гласовете на ГЕРБ и Синята коалиция.

До отмяната на параграф 12 не позволяваше обявяването на кадрите на комунистическите тоталитарни служби заемали или заемащи ръководни постове в НРС и СВИ от 10 ноември 1989 г. до днес.

Според Христов гласовете за закриването на комисията по досиетата е опит за създаването на фалшив дебат в обществото. „Истинският дебат се състоя през 2006 г. и тогава в резултат на рядко виждан политически консенсус между управляващи и опозиция беше приет сега действащия закон за досиетата. Нещо повече БСП и ДПС участваха и подкрепиха тази политика, както през 2006 г., така и през май 2012 г., когато в парламента те продължиха мандата на комисията и избраха нов неин състав”, посочи журналистът.

„Спомняте ли си, кой беше човекът, който през 2006 г. заяви публично, че българското общество има право да знае кой кой е в държавата”, риторично попита Христов водещите, които отговориха, че това е бил именно лидерът на БСП Сергей Станишев. Според Христо Христов лидерът на социалистите е станал заложник на интересите на кликата на ДС.

Журналистът припомни, че през 2012 г. Конституционният съд е излязъл с единодушно решение в подкрепа на закона за досиетата и комисията при поредния опит да бъде блокиран процеса на отварянето на архивите на комунистическите тайни служби.

Запитан от водещата Цветанка Ризова кой е най-шокиращото досие, което е прочел от архивите (Христо Христов, работи с тях от 1998 г., бел. ред.) разследващият журналист посочи досието на една от жертвите на Държавна сигурност – българския политически емигрант Борис Арсов, отвлечен от ДС от Дания през 1974 г. В неговото досие е запазен план за физическото му ликвидиране от ДС. Причината е издаването на емигрантски бюлетин, в който Арсов призовава за забраната на БКП и казионните организации и за скъсване на връзките със СССР. ДС не успява да изпълни „мократа поръчка”, но в крайна сметка успява да организира отвличането на емигранта от Дания. След като отказва да сътрудничи на ДС в опита й да компрометира българската политическа емиграция Арсов е осъден на строг тъмничен затвор и малко по-късно умъртвен в Пазарджишкия затвор.

На досието му през 1991 г. попадат следователите Богдан Карайотов и ген. Коста Богацевски, които разследват убийството на писателя Георги Марков през 1978 г. в Лондон.

Запитан от водещия Димитър Цонев дали прави разлика между доносници и разузнавачи Христо Христов отговори отрицателно и даде за пример два случая. Първият е с досието на ректора на УНСС Стати Статев, който е вербуван през 1989 г. от Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване), но още преди да замине за САЩ, предава на водещия си офицер информация, по същество донос срещу Желю Желев, проф. Николай Генчев и Чавдар Кюранов за образувана от тях дисидентска организация.

Вторият случай се отнася до бившия посланик в Лондон Любомир Кючуков, който е вербуван в началото на 80-те години от Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военно разузнаване) и е натоварен и извършването на т. нар. наводки (русизъм – цел, събиране на специфична лична информация за потенциални обекти/лица, чуждестранни граждани, към които разузнаването проявява интерес). Кючуков се опитва да отклони това искане на военното разузнаване, като заявява на водещия си офицер, че не може да доносничи, след което иска да бъде прекратено сътрудничеството.

„Младите поколения трябва да знаят истината за комунистическото минало, защото през последните 20 години обратен процес това знание да не стане публично известно. Многобройните опити да бъдат затворени досиетата се дължат на факта, че истинската история на България през 45-годишния период на управление на тоталитарния комунистически режим се съдържа в архивите на Държавна сигурност”, заключи журналистът.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов