|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Методи Андреев: Очаквайте нова тройна коалиция да атакува закона за досиетата и комисията ПДФ Е-мейл
COMDOS - Закон за досиетата
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 23 Май 2013 16:55
Share

alt

Сайтът desebg.com предлага интервю с Методи Андреев, депутат от 38-то Народно събрание и председател на комисията по досиетата (2001-2002). Той отговаря на въпроси, свързани с евентуални опити за спиране процеса на отварянето на досиетата и ограничаване на правомощията на комисията при новата конфигурация в парламента.


Г-н Андреев, как ще коментирате резултата от предсрочните парламентарни избори по отношение на процеса на отваряне на досиетата на комунистическите тайни служби? Не се ли оказваме в една ситуация, близка до тази през 2001-2002 г., когато първоначално НДСВ възприе отварянето на досиетата, провериха си кандидат-депутатите, но няколко месеца по-късно с гласовете на БСП и ДПС отмениха закона за досиетата и закриха оглавяваната от вас комисия? През 2006 г. Станишев с неохота се обяви за отваряне на досиетата и приемането на закона, който действа днес, но след като БСП е на път да сформира правителство има ли опасност да се стигне до ревизия на закона или ограничаване на правомощията на комисията?

- Има сходство в ситуацията, но не на сто процента. Партиите, които досега подкрепяха отварянето на досиета, бяха ДСБ и СДС, които не са вече в парламента, а другата партия е ГЕРБ. Тя спечели изборите, но не може да управлява. Истината е, че според мен, ГЕРБ водеше една от най-последователните политики по отношение на отварянето на досиетата. Това е и причината аз да заложа името си и да подкрепя ГЕРБ на тези избори. Не е само заради досиетата, разбира се, но това е една от причините.

Те могат да бъдат обвинявани за всичко, но по въпроса за отварянето на досиетата не посмяха нито за ден да ограничат дейността на комисията. Напротив, при мандата на министър Цветан Цветанов МВР прехвърли основните архивни масиви с документи на Държавна сигурност под контрола на комисията по досиетата в новия архив, който тя изгради в Банкя.

Що се отнася до останалите партии проблемът е следният: с гласовете на две от тези партии – БСП и ДПС – всъщност беше приет в края на 2006 г. действащият в момента закон. Ще отворя скоба, за да припомня, че основния автор на закона беше ОДС.


Имаше и отделни фигури, които тогава изиграха ключова роля в приемането в средите на ДПС и БСП.

- Да, Касим Дал беше човекът в ДПС, а Татяна Дончева в БСП. Те се задействаха тогава. Даже аз дадох чрез Йордан Бакалов на Касим Дал нашия подобрен законопроект от 2002 г., когато смятахме, че царят ще работи по закона, а той ни закри, но това е друга тема. Основният проблем обаче през 2006 г. на БСП и ДПС беше, че те склониха да се приеме такъв закон не по убеденост в необходимостта му, а по различни причини.

Румен Петков тогава игра хазартно. Той не се чувстваше съпричастен към бившите комунистически служби и смяташе, че така ще си разчисти терена в самата БСП. Тогава той намери „коалиционен партньор” в лицето на Сергей Станишев, за когото не съм много сигурен какво му е истинското отношение към бившите служби. Тук нещата са разводнени. Има различни информационни източници, които твърдят различни неща по отношение на Станишев. Все пак не забравяме, че бащата на Сергей Станишев – Димитър Станишев има дълъг престой в СССР, а самият Сергей е съветски, а после и руски гражданин.


Да, такъв е до 1996 г.

- Нали ви е ясно, че руските служби не биха пропуснали възможността подобни оперативно интересни лица да не бъдат под прякото им наблюдение. За отношението на Станишев към бившите служби мога да кажа, че то е 50 на 50. Но той нали се прави на модерен ляв и някак си идеята за отваряне на досиетата на комунистическите служби намери подкрепа през 2006 г.. Но да сме точни трябва да кажа, че човекът, който най-много се ангажира и свърши работата в БСП беше Татяна Дончева.

Тя и Касим Дал от нетрадиционните партии, които в крайна сметка подкрепиха това законодателство през 2006 г., бяха най-активните. Другите си ги знаем. Хората като Йордан Бакалов в СДС, са онези, които през всичките тези години се опитваха да коригират нещата така, както на времето не успяхме да ги направим. Те бяха твърди привърженици досиетата да се разсекретяват.


Вие смятате, че БСП и ДПС като участници в приемането на закона през 2006 г. сега няма да имат очи да тръгнат към една директна атака срещу закона или срещу комисията?

- Мисля, че те няма да тръгнат директно да го отменят. Не могат, тъй като вече са подкрепили този процес. Дори активно участваха в избора на членове на комисията за втория й мандат точно преди една година.


Да, но според мен, противниците на закона и комисията на Позитано 20 отдавна са отчели, че това е една от големите грешки на левицата.

- Те на Позитано 20 още като трябваше да се приеме закона бяха разделени. Пак повтарям, подкрепата на този закон от БСП за тях не беше осъзната необходимост. Това беше въпрос на вътрешни лични сметки. Татяна Дончева например се обърна по тази тема в момента, в който генералският кръг на Позитано 20 не я избра за член на Висшия партиен съвет. Дотогава тя беше върл противник на закона и ние с нея сме спорили много.

Хубавото е, че човек се развива, помъдрява и разбира някои процеси. Хора като Татяна Дончева днес ние припознаваме като новите „коалиционни партньори” на идеята за прекъсване на миналите зависимости чрез отваряне на досиетата. Сега обаче като погледнем политически в БСП тези хора нямат влияние. Имат влияние хора като Младен Червеняков, който през цялото време на последната кампания стоя рамо до рамо със Станишев. Той е от хората, които в моето съзнание са по-скоро съпричастни към миналото, отколкото желаещи да научат истината. Даже си мисля, че ако той не е приет, това може да се счита за един вид обида към него.


А каква е ситуацията в ДПС? Там Ахмед Доган отстъпи крачка назад, за да не дразни повече обществото?

- Не трябва да се заблуждаваме. В ДПС дойде на власт вторият ешалон агенти, такива като агент „ПАВЕЛ” (Лютви Местан б.а.). В момента обаче даже и да има политическо желание законът за досиетата да продължи да действа е много важно какво мнозинство ще се сформира в 42-то Народно събрание.

Според мен какво и да е мнозинството, то по някакъв начин ще зависи от „Атака”. Ако мнозинството е на БСП и ДПС „Атака” трябва да му даде кредит на доверие, както направи в началото на управлението на ГЕРБ. Какво и да се случи „Атака” е противник на закона.


Прави впечатление, че Волен Сидеров никога не се е ангажирал по въпроси за репресиите на ДС срещу българското общество.

- Никога. Това говори много за него.


Макар че сега в предизборната реторика много остро нападна Владимир Каролев заради един негов анализ на програмата на „Атака” във в. „24 часа” дни преди вота. Тогава Волен Сидеров директно свърза мотивите на Каролев с неговото агентурно минало. Освен това не съм чул Сидеров да говори от позиции на патриот за фалитите на комунизма, нито да отправя критики за това, че България по времето на БКП на практика е не е суверена страна, а васална и пряко подчинена на интересите на Москва.

- Не е говорил. Въобще темите за отношенията с бившия Съветски съюз и сега с Русия са теми табута за него. Волен Сидеров говори против монополите на Запад, но и дума не е казал за руския монопол. Случаят с реакцията му срещу Каролев е много показателна, защото пак стигаме до основния въпрос. Дали отношението към сътрудниците на ДС е осъзнато или е нещо моментно, което е изгодно да се използва в дадена ситуация срещу някой противник?

При Сидеров мисля, че е второто. Затова смятам, че той твърдо би работил срещу ограничаването на закона за досиетата. Ще обясня защо мисля така. В този парламент се създаде една много странна ситуация, която е прокоба за тези, които трябва да я консумират. В резултат на тази компроматна битка, която се водеше, обслужила БСП, шлейфът около ГЕРБ беше разколебан и той не гласува. В крайна сметка ГЕРБ загуби възможността да управлява, но и БСП не получи толкова, колкото на някои им се искаше на Позитано 20. Тя не стана първа политическа сила, не успя директно да победи ГЕРБ.

Ще припомня, че след като ГЕРБ подаде оставка в един много влиятелен руски вестник беше публикуван анализ какво може да се очаква оттук нататък в България. Типично в руски стил в този материал се посочваше, че след изборите се очаква в новия парламент да влязат повече проруски партии. Ето сега каква е тежката прокоба на сегашния парламент, за която говоря. В момента в новото 42-ро Народно събрание има три проруски партии – БСП, „Атака” и ДПС чрез една много известна българска банка, която наскоро стана съдружник с една голяма руска банка, която започва да изкупва доста важни обекти в България. Не бива да се забравя, че всъщност ДПС са една много добре прикрита проруска партия. По времето на Доган, много видни представители на партията му имаха сериозен енергиен бизнес в Русия и Украйна.


Какви изводи може да се направи за тези при партии по отношение на процеса за отваряне на досиетата? Ще се опитат ли да го препънат?

- Тези три партии по-скоро ще търсят онези точки, които ги събират, а не ги разделят. По отношение на ограничаване дейността на закона те ще има допирни точки. Ще измислят някакъв предлог, че това го изискват националните интереси. Ще използват сигурно и други аргументи, ако предприемат атака. Тя няма да е в началото, но няма да се учудя, ако е два-три месеца след сформиране на правителството.


В тази връзка служебният премиер Марин Райков не „подгря” ли много удобно публиката с неговите изявления за чалгата на прехода с назначаването на зам.-министър агент, отговарящ точно за енергетиката, с реабилитирането на посланиците с досиета и с опитите за внушение, че е било объркана формулата за отварянето на досиетата и намеците, че комисията е излишен посредник?

- Това е точно така. В тези среди, имам предвид средите около военното разузнаване, около генералския кръг на БСП, нещата не са случайни. Обикновено тези среди ползван говорители, когато решат да прокарат една политика. В случая такава политика беше жалонирана от изказването на Марин Райков, че всъщност можело и без комисия, без обаче да става ясно кой тогава ще гарантира за автентичността на документите, кой ще огласява принадлежността и редица други важни въпроси, за които Райков не е компетентен.

В едно единствено нещо Марин Райков е прав и то е, че действително досиетата се превърнаха в чалгата на прехода. Но това стана точно заради политици като него. Защото Йоаким Гаук, бившият шеф на комисията по досиетата на ЩАЗИ и настоящ президент на Германия казва следното: Във ФРГ също можеше Конституционният съд да намери достатъчно основание да не пусне лустрационното законодателство. И правителството можеше да намери достатъчно причини, за да се оправдае и отхвърли това законодателство – например засягане на човешки права и т.н. Но германските политици имаха воля това да не се случи.

Поради факта, че нашите политици в България никога не са имали воля да го направят, досиетата в крайна сметка се отвориха въпреки тях, с натиск на обществото и отвън. Всяко нещо, което не се използва като осъзната историческа необходимост, има опасност да се изкриви, да се обърне и да се изопачи. Даже и класическата музика като я профанизираш може да се превърне в чалга. Чалгата с досиетата стана, защото нашите политици са чалгаджии, а не защото темата е чалгаджийска!


Тъй като споменахте Марин Райков, все пак е редно да отбележим, че неговата кариера в дипломацията стартира точно при това мнозинство на СДС, което първо направи опит да отвори досиетата и което през 2000 г. гласува закон, с който комунистическият режим беше обявен за престъпен.

- Марин Райков много добре го познавам и като изключим тези изказвания имам към него отношение като към един интелигентен човек без да се интересувам от неговия произход. Такъв е баща му, моят пък не е бил такъв, това не го коментираме.

Аз обаче искам да попитам само едно нещо. Кога Марин Райков е бил откровен към себе си като политик? Когато беше зам.-министър на външните работи по времето на СДС и когато подкрепяше тази политика и работеше за нея. Когато беше зам.-министър на външните работи в кабинета на Бойко Борисов и приемаше това разкриване на сътрудниците, което ГЕРБ продължиха и дори спряха назначенията на такива лица в дипломацията или сега?

Ако тогава е бил откровен, кое наложи сега той да обърне позицията си? Или ако това му е била истинската позиция какъв морал като политик е имал по време на управленията, които отваряха досиетата? Ето това е да си чалгаджия на прехода. Едно говорим, когато сме зависими, друго говорим, когато вече сме началници. Това е политическата чалга! Да нямаш свое собствено мнение, да нямаш ясна визия за една политика. Затова аз казвам, че българските политици са чалгаджиите на прехода, защото ние сме чалгаджийска държава и в Европа! Ние влязохме в Европейския съюз без да имаме национална доктрина. Тя трябваше да включва и това разформироване на всички тоталитарни структури, защото това е витрината на България.

Витрината на България е дипломацията, специалните служби. Първо тях виждат, когато дойдат сериозни хора в страната. Как да искаме на Запад да ни уважават, когато виждат какви лица доскоро ни бяха посланиците, че и още има такива?! Как да ни уважават, като виждат какви оперативни служби имаме – на ръководни постове все „специалисти”, закърмени с комунистическото минало?! Липсата на такава национална доктрина превърна България в чалгаджийница!


Като споменахте специалните служби миналият месец непредаването на архивите на ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб и неизпълнението на осветяването на сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби, заемали или заемащи ръководни постове в двете съвременни разузнавания на България – Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация” доведе до среща с техните ръководители при президента Росен Плевнелиев и с председателя на комисията по досиетата. Законът за досиетата не се спази по отношение на отпадналия параграф 12 и може би някои наистина сега се радват от резултата на изборите, надявайки се старото положение да се върне. Какво мислите по този въпрос?

- Президентът може само да посъветва шефовете на служби, да изрази становище. Но аз питам къде е прокуратурата? В закона за досиетата съществува текст, че ако някое длъжностно лица не изпълнява задълженията си има санкции. Има и сериозни глоби.


Прокуратурата обаче не е предприела нищо.

- Аз това питам – защо?


А в същото време през последния месец главният прокурор Сотир Цацаров се опитва да докаже на обществото, че прокуратурата е обективна и независима.

- Този проблем с неизпълнението на закона за досиетата от разузнавателните служби излезе в медиите. Защо прокуратурата не се самосезира? Аз не искам да суфлирам на главния прокурор, но защо не се активираха другите прокурори? Един Роман Василев да речем, той е много активен държавен обвинител.


Нещо повече, по случая с досието на зам.-министъра на икономиката и енергетиката Божан Стоянов, който Райков назначи, се оказа, че то е било скрито през 2008 г. по времето, когато министър на вътрешните работи е Михаил Миков, който сега оглави парламента. Прокуратурата обаче не направи нищо, за да установи кой и защо е скрил агентурното досие на този зам.-министър. Все едно, че такова нещо не се е случило.

- Да и според закона отговорност за укриването се носи от министъра. Без да политизирам, но по същата логика, по която обвиняват Цветанов, че е нареждал устно да се подслушва прокуратурата трябва да образува едно дело на бившия министър на вътрешните работи Миков, затова, че той не е проконтролирал предаването на достоверна информация за принадлежност на комисията по досиетата. И оттам МВР не си е изпълнило задължението по закон да предостави всички необходими документи.

Нека да погледнем нещата и от друга страна. След като го обявиха за агент на ДС този зам.-министър започва да обяснява, че не е бил агент, а служебният премиер дори го защити, ставайки по този начин негов съучастник. Ако имаше една ясна държавна позиция най-малко този човек трябваше да си подаде оставката. И не заради нещо друго, а само заради факта, че около него се е създало съмнение. Той обаче си остана и то не случайно къде да е, а начело на енергетиката – най-крадливия сектор в България. Какъв морал има той, за да остане на този пост? Ами то е достатъчно един подпис да положи там, където трябва, за което сигурно ще разберем след време, както при случая с Р. Овч. и това е достатъчно. Такива хора са ценни именно там с подписа си, с нищо друго.


А не ви ли прави впечатление, че от толкова проверки в закона за досиетата липсва точно ръководните кадри в енергийния сектор?

- Липсват, как няма да липсват. Те там са на двойна езда. Първо „братята руси” сигурно държат за тях сериозни документи. Второ, много вероятно е там да са вкарани онези дълбоко законспирирани агенти, които изобщо не са били регистрирани. За тях говореше покойния зам.-шеф на Шесто управление Цвятко Цветков. Нормално е да няма документи или те да са изнесени в Русия. Тези агенти са особено ценни, защото чрез тяхното присъствие и действия руската енергийна политика у нас се бетонира.


Какво означава за вас, че вече 6 години има закон за досиетата, а военното разузнаване още не си е предало картотеката в комисията и по този начин никой не се наема да твърди, че проверките за принадлежност по тази линия са огласявани обективно?

- Ако сравняваме военното разузнаване при комунизма с Първо главно управление на ДС аз давам симпатиите си на военното разузнаване. Те са били по-добри професионалисти и са работили в по-тежки условия. Но тук проблемът не е в това. Проблемът е, че една ключова за страната разузнавателна служба не иска да признае факта, че над 45 процента от висшия ръководен състав в нея са хора от бившата служба. Тези хора може да са много честни и почтени, но техните ръководители трябва да разберат, че с такова военно разузнаване, което е работило против днешните наши съюзници, не може да има напредък.

Тези хора до голяма степен са обвързани идеологически и професионално с „братските” съветски служби. Много от тези хора са подписали декларации не само тук, но и докато са завършвали школата на ГРУ (съветското военно разузнаване, б.а.) в СССР. Това е едно от най-сериозните разузнавателни управления в света, то не дава току така ноу-хау шпионаж по негова технология и да ви пусне ей така без никакъв ангажимент. Там няма прошка.


Случайно ли е, че само ден след изборите инициативен комитет на бившите военни разведки се обяви във в. „Дума” за отмяна на закона за досиетата и за закриване на комисията?

- Сега започва един процес на реставрация. Процесът няма да е толкова груб, колкото по времето на Симеон Сакскобургготски през 2001-2002 г. Все пак сме в Европейския съюз. Но процесът ще бъде обвързан с промени в други нормативни актове – като Закона за защита на класифицираната информация или Закона за специалните служби. С такива промени ще бъде ограничен достъпа на комисията до най-невралгичните за тайните служби и за БСП пунктове. При всички случаи на комисията ще й бъдат ограничени правомощията да извършва проверки и да установява принадлежност в някои сектори. Например в дипломацията, където БСП няма други кадри освен такива, свързани с комунистическите служби – били те от ДС или Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА.


Мислите, че ще има реставрация на посланици с агентурно минало?

- Ще има, разбира се. Най-вероятно няма да посмеят използват директно тези, които са вече огласени, но ще намерят други.


Тези назначения обаче минават през президентски указ. Смятате ли, че държавният глава Росен Плевнелиев ще продължи досегашната си политика за ограничаване на назначения на посланици с досиета?

- Тук вече ще проличи дали той ще отстоява тази политика.


На брифинга сред срещата при него с шефовете на двете разузнавания през април тази година аз попитах президента дали няма опасения при друга конфигурация на парламента да се върне параграф 12 и той отговори, че няма да допусне никакво връщане назад. „За досиетата пътят е само напред”, каза тогава той.

- Дано да си спази думата. Аз имам горчив опит от президента Петър Стоянов, с който през 2001 г. нашата комисията работеше. Там нещата бяха плачевни. Първо поискахме да обявим сътрудниците сред висшите архиереи, а след това и сред посланиците. Нито по един от двата списъка до края на комисията не получихме резултати. Само за посланиците с Евгени Димитров, зам.-председател на комисията, ходихме при президента два пъти. Първият път Петър Стоянов каза, че не може тази работа с посланиците да стане толкова бързо, защото щели да предизвикат големи дипломатически скандали. После той загуби изборите и имаше още няколко месеца до края на мандата, когато поставихме отново въпроса пред него. Тогава Стоянов заяви, че вече не може да контролира тогавашния директор на Националната разузнавателна служба Димо Гяуров и той не го слушал.

Сегашният президент вече е направил заявка. Остава да видим дали ще я спази, защото и Петър Стоянов правеше заявки, но не ги изпълняваше. Съмнявам се обаче, че Плевнелиев ще бъде съветван в правилната посока по тези въпроси от съветника си по национална сигурност ген. Стоимен Стоименов, за когото знаем, че е бил зам.-началник на военното разузнаване, а преди промените е работил в отдел „Военен” на ЦК на БКП и е школуван в Москва. Как така около всеки български президент, изключвам Георги Първанов, защото по обясними причини той не се нуждаеше от надзорник, се назначават хора, за които има съмнения за връзките им с Русия? В момента тази традиция е продължена.

Но като говорим за тези кадри ние не оценяваме и засягаме техните човешки качества и достойнство. Това е въпрос на политика. Когато такава няма – идва чалгата. Може президентът да обяви, че предварително е проверил за принадлежност кандидатите си за министри в служебния кабинет, а после служебният премиер не може да провери зам.-министрите, които назначава. Какво е това, ако не чалга?!


Накрая бих желал да ви попитам следното: не направи ли ГЕРБ същата грешка, както навремето СДС, като не реформира специалните служби, защото част от проблемите за които сега говорим, се коренят до голяма степен именно там?

- Това е дена от големите грешки на ГЕРБ. Когато казвам, че те не са онази дясна партия, каквато аз разбирам, имам предвид и това. Сега те има рядък шанс, птичето им е кацнало на рамото, да се превърнат в една модерна десница, ако желаят, разбира се. Трябва да кажем, че отношението им към кадрите също е част от чалгата. ГЕРБ не спря закона за досиетата, но в същото време допускаше на ръководни места сътрудници на комунистическите тайни служби.


Един вид политика на изключенията.

- Да, допуснаха областни управители, депутати, министри. Не е въпросът да излезеш и да кажеш: аз гарантирам за този човек. Пак повтарям, не става въпрос дали тези хора са честни и почтени, а дали лицата, принадлежали към една отминала тоталитарна система могат да заема ръководни постове в страна, стремяща се към демокрация. Не може да имаш изключения, защото даваш погрешни сигнали. Това е грешка на ГЕРБ и те трябва да го знаят. Тук германският президент Йоаким Гаук е абсолютно прав: ако политиците имат воля – нещо се случва, ако няма воля – винаги се намират изключения. Това е принципният въпрос и принципната политика, която трябва да се следва. Нищо друго.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов