|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Досието на ректора на УНСС проф. Стати Статев: Приел сътрудничеството с ДС с удоволствие, донасял срещу учени дисиденти ПДФ Е-мейл
ДОСИЕТА - Учени
Написано от Христо Христов   
Сряда, 13 Ноември 2013 18:22
Share

alt
Сайтът desebg.com публикува досието на ректора на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Стати Статев. Миналата седмица Ранобудните студенти поискаха оставката му заради отношението му към колегите им от УНСС, окупирали зала там. В запис на разговора с протестиращите студенти, разпространен в интернет, ректорът заявява:

„Ще станете ли по велики? Ще станете ли по-велики пред себе си от това, че дремете по тия банки цяла нощ. Това си е наглост. Вие нямате мярка. Мога да ви запазя и места в някой хотел, ако искате.

Единственото, което ви пази е, че гледам на вас с неособено голямо уважение, но като на млади хора, които биха се поучили, както и ние сме се поучавали от недостойни постъпки, които сме правили. В момента вие пречите, пречите пречите. Всичко друго е илюзия.”

На репликата на студент, че въпросът не е в това дали им харесва повече в България или чужбина той отвръща: „Ами отивайте в чужбина колега, но не пречете на тия, които искат да учат”. Накрая заявява, че „УНСС не е ваш дом и дай Боже, няма да бъде”.

Принадлежността на проф. Статев към комунистическите тоталитарни служби беше разкрита от комисията при проверката на ръководството на УНСС през септември 2012 г. Той е проверен в качеството си на ректор от 2011 г. и на други ръководни длъжности, заемани в университета в предходните години

От оповестената тогава информация стана ясно, че Стати Статев е вербуван от Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) на 1 февруари 1989 г. като секретен сътрудник по линия на Научно-техническото разузнаване под псевдонима „СТОЙНОВСКИ”.

След огласяването на неговото агентурно минало, архивните материали, свързани с името му, са общодостъпни в комисията по досиетата и могат да бъдат прочетени от всеки гражданин. Сайтът desebg.com се обърна с писмена покана към проф. Статев за интервю по темата. Поканата за разговор за дейността му в ПГУ е потвърдена и пред отговарящия за връзките с обществеността в УНСС. До публикуване на статията отговор не бе получен.


Експертиза на запазените документи

Запазените архивни материали за Стати Статев са събрани в една папка, като общият брой на листите е 72. Делото е свалено в архив през март 1991 г., но е прошнуровано и подпечатано едва през септември 2004 г. Това означава, че до тази дата върху материалите е могло да бъде извършена интервенция.

 

alt

 

Документите не са окомплектовани съгласно Строго секретната инструкция за оперативен отчет на ПГУ. Според нея на секретните сътрудници (агентите) се оформят два вида дела – лично и работно. В личното дело се съхраняват материалите, свързани с проучването и привличането на лицето към сътрудничество. В работно дело се съдържат агентурните донесения и справките за срещите с агента.

Трябва да се има предвид, че в началото на 1990 г. в ПГУ се извършва прочистване на агентурните дела и запазената към момета папка с архивни материали за проф. Стати Статев в качеството му на секретен сътрудник (СС) „СТОЙНОВСКИ” е компилация на тези две дела – личното и работното.

Оттук може да се направи извода, че досието на СС „СТОЙНОВСКИ” най-вероятно е прочистено в началото на промените, най-вече от материали, свързани с неговата агентурна дейност. За това говори и фактът, че събраните документи имат първоначална различна номерация.


Интересът към младия член на БКП

Стати Статев е вербуван от ПГУ само 8 месеца преди краха на комунистическия. По това време той е 34-годишен, член на БКП и е определян като един от перспективните млади учени в катедра „Политикономия” на Висшия икономически институт „Карл Маркс” (днес УНСС).

В папката „СТОЙНОВСКИ” е запазен документ от 1983 г., който показва, че първоначалният интерес към Стати Статев датира още оттогава, когато той е 28-годишен.  В проучването, изпратено до ПГУ, е посочено , че в „процеса на проучването се установи, че Стати Статев е член на БКП, поради което проучването му беше прекратено”.

Още тогава обаче за Стати Статев е събрана биографична информация. Той е роден през 1955 г. в Бургас. Произхожда от семейство на служещи. Баща му е редактор във в. „Нефтохим” и е член на БКП. Майка му е безпартийна, ръководител на „Търговска експедиция” при областно пристанищно управление в Бургас.

Статев е завършил е Националната математическа гимназия в София през 1974 г. Отбил е военната си служба в НШЗО – Плевен. Завършва с пълно отличие 1980 г. ВИИ „К. Маркс” – специалност „политикономия”. От ноември 1980 г. е асистент в института,  а от май 1983 г. е старши асистент. Смятат го за един от най-перспективните кадри на катедрата. Има добра теоретична подготовка.

По това време следва вечерно в СУ „Кл. Охридски” – специалност – „математика”. В документите на ДС се посочва, че е бил е активен член на ДКМС, а  от 1978 г. е член на БКП Две години е секретар на Комсомолското дружество а асистентите и аспирантите. „По характер е амбициозен и делови. Ползва с авторитет и уважение”, обобщават в ДС. Женен е с едно дете.


Специализация в САЩ – предпоставка за вербовка

Предпоставката за вербуването на Статев за агент на ПГУ е предложението за 9-месечна специализация в САЩ, която той получава от фондация „Фулбрайт” в края на 1988 г.

„Предвид този факт, а също така и с цел използването за нуждите на НТР (Научно-техническото разузнаване, б. а.) на теоретическите и практическите му знания  областта на икономиката и фирмената й организация предлагам Стати Статев да бъде привлечен за сътрудничество с органите на ДС”, се посочва в строго секретно предложение относно : Привличане на Стати Статев за секретен сътрудник на УНТР (Управление „Научно-техническо разузнаване в ПГУ, б.а.).

Документът носи датата 26 декември 1988 г. Предложението е направено от капитан Огнян Бохоров, а с него е съгласен началник отдел 01 в УНТР подп. П. Костадинов. За онези, които не са наясно със структурата и задачите на ПГУ, е важно да знаят, че през 1980 г. в Първо главно управление на ДС дотогавашния отдел за научно-техническо разузнаване (НТР) е изведено като самостоятелно управление в рамките на ПГУ.

Повишаването на неговия статус се дължи на необходимостта разузнаването да изпълнява политиката на БКП, свързана с амбициозните планове за развитие на електрониката (повече за НТР прочети тук).

По това време Живков е поверил развитието на това направление в икономиката на Огнян Дойнов, а той от своя страна разчита на УНТР да осигурява по оперативен път (разбирай да краде) западни технологии, които да бъдат прилагани по различните секретни програми за развитие на електрониката.

При проучването на Статев ПГУ установява, че неговите научни интереси са свързани със структурните промени и управлението на икономиката и факторите, определящи икономическия растеж.

 

Вербуван 8 месеца преди края на комунистическия режим

За вербуването на младия учен през 1989 г. свидетелства строго секретна справка относно: Проведена среща и вербовъчна беседа със Стати Статев”. В нея е посочено, че на 1 февруари 1989 г. е проведена среща със Статев. Контактът с него е установен в предверието на Народната библиотеката, а разговорът е проведен в сладкарница „Пролет” (днес виенски салон от веригата „Лъки” на бул. „Цар Освободител”, б. а.).

 

alt

alt

 

Оперативният работник  Огнян Бохоров първоначално се представя като служител от Министерството на икономиката и планирането. От разговора научава, че идеята на Стати Статев да специализира е подкрепена от проф. Стоядин Савов – ръководител на катедра по „Политикономията” и тогавашен ректор на ВИИ „К Маркс”.


Приемане на сътрудничеството без колебание и с удоволствие

От доклада на оперативния работник се разбира, че в процеса на разговора той се разкрива като служител на ДС и отправя предложение на Статев за сътрудничество, което той е приел без колебание и с удоволствие. Ето как офицерът от УНТР е описал този момент в строго секретната справка:

„В подходящ момент от разговора обясних на Статев, че съм служител от ДС и отчитайки неговия произход, лични и делови качества му предлагаме сътрудничество. Когато направих предложението внимателно наблюдавах за неговата реакция. Без да се колебае, с нотка на известно вълнение Стати Статев отговори, че той счита за свой дълг да ни оказва помощ и с удоволствие приема направеното предложение.”

 

alt

alt

alt

 

Оперативният работник му обяснява накратко в какво се изразява сътрудничеството. „Акцентирах вниманието му върху задължението да пази в пълна тайна това сътрудничество, а така също и от редовно поддържане на двустранните ни контакти с оглед обсъждане на възникнали въпроси”, се посочва в документа.

На базата на изразеното съгласие Стати Статев е включен в сътрудническия апарат на УНТР ПГУ-ДС под псевдоним „СТОЙНОВСКИ”.


Първа задача – създаване на контакти в Югославия

УНТР използва покана на Университета „Светозар Маркович” в Крагуевац, Югославия (днес Сърбия, б.а.), отправена към Стати Статев за неговото обучение като агент.

Това е първото задгранично посещение в научната му кариера и вербовчикът му, който е и водещ офицер на Статев провежда няколко срещи през февруари и март 1989 г., на които секретният сътрудник получава указания как да създава контакти, които могат да му помогнат в САЩ.

Едноседмичното посещение на Статев в Югославия се състоява през април 1989 г., където той вече е не само учен, но и секретен сътрудник на ПГУ. След завръщането си оттам предава донесение за „Някои съображения и изводи от посещението в Икономическия факултет на Университета „Светозар Маркович” в Крагуевац”.

 

alt


От него става ясно, че е провел „полезни разговори” с проф. Росич – декан на факултета, с проф. Дукич зам.-декан и доц. Савкович  тт катедрата по политикономия. Договорил се е и за размяна на научни материали. Според оперативният работник СС „СТОЙНОВСКИ” е изпълнил задачата да установи повече контакти.


Разузнавателна подготовка на „СТОЙНОВСКИ” за САЩ

Отделно от това УНТР разработва строго секретен план относно: Оперативната подготовка на СС „СТОЙНОВСКИ”

Тя включва:

  • Запознаване с агентурно-оперативната обстановка в САЩ;
  • Бит и нрави и обичаи на американците;
  • Административно-полицейски режим;
  • Методи на работа на разузнавателните и контраразузнавателните служби;
  • Създаване на контакти с лица, представляващи интерес за НТР;
  • Интересни лица за НТР, начини и възможности за запознаване с тях;
  • Икономическа информация, представляваща интерес на НТР;
  • Организации, центрове и фирми, занимаващи се с макропланиране на икономиката на САЩ;
  • Ведомства, извършващи аналитични и прогностична дейност в областта на икономиката;
  • Отработване начина на връзка с оперативния работник зад граница.


СС „СТОЙНОВСКИ” срещу икономиста Румен Гечев

Досието на Стати Статев разкрива интересна подробност за един от колегите му от ВИИ „Карл Маркс” по това време, издигнал се до вицепремиер и министър на икономиката при кабинета на БСП, начело с Виденов в средата на 90-те години и настоящ депутат социалист Румен Гечев.

Пътят им се пресича от проф. Майкъл Уайзън от Университета в Илинойс, САЩ. при когото и двамата специализиран през втората половина на 80-ет години. През пролетта на 1989 г. американският професор потвърждава в кореспонденция до Статев, че би го приел да специализира при него. С писмото си до Статев проф. Уайзън изпраща друго писмо, адресирано до Румен Гечев, което моли да му бъде предадено. Гечев също е негов специализант, но специализацията му е в периода 1987-1988 г., преди тази на Статев.

При една от срещите си с водещия си офицер Статев – СС „СТОЙНОВСКИ” го информира за всичко това, а след като оперативният работник изисква писмото до Гечев, агентът го предава. Уговорката е Статев да не информира Гечев за писмото на американския си професор преди то да бъде върнато от офицера.

С строго секретната справка за срещата си със СС „СТОЙНОВСКИ” водещият му офицер отбелязва и следната информация, предадена му от агента:

„Румен Гечев е радиолюбител, национален състезател и е поддържал редовна радио-връзка с американския гражданин Ралф, който познавал проф. Уайзан. „СТОЙНОВСКИ” изрази отрицателно мнение относно научните способности на Румен Гечев. Преди да постъпи във ВИИ 3 години е преподавал във Военната академия”, пише оперативният работник в отчета си.

По ирония Статев – СС „СТОЙНОВСКИ” подава информация не само срещу свой колега и изказва съмненията си от неговите научни способности, но и на практика донася срещу друг секретен сътрудник на ПГУ, тъй като самият Румен Гечев на свой ред е вербуван от Първо главно управление на ДС, но от отдел 10 по секретния щат преди неговата специализация в САЩ през 1987 г. Очевидно нито Статев, нито водещият му офицер през 1989 г. знаят, че Гечев работи за същото управление на ДС под псевдонима „ЕКОНОМОВ”, тъй като в доклада си оперативният работник предлага Гечев да бъде проверен по оперативния отчет.


Доноси срещу български учени дисиденти

Макар и прочистено досието на Стати Статев е още едно потвърждение на невярната теза, лансирана от някои противници на отварянето на архивите на ДС, че разузнавачите, т.е. служителите и агентите на Първо главно управление са се занимавали единствено и само с разузнаване и са работили за националната сигурност.

От друга строго секретна справка относно: Проведена среща със СС „СТОЙНОВСКИ” през юли 1989 г., става ясно, още преди да е заминал за САЩ, Статев предава на своя водещ офицер информация, която е чиста проба донос и то срещу значими имена, в академичните среди, свързани с дисидентски прояви.

СС „СТОЙНОВСКИ”, който е привлечен уж по линия на научно-техническото разузнаване, съобщава на своя водещ офицер от УНТР следната информация. Агентът е посетил Института по марксизъм-лененизъм, където се е срещнал със своята колежка Миролюба Ячкова. В присъстието на проф. Стефан Василев директор на института тя споделила, че по време на форум на Internacional Sociological Assosiation (ISA), проведен във Варна,  от 27 юни до 3 юли 1989 г. група български учени са основали дисидентски клуб, наречен „Алтернативи на социализма”.

„Инициатори за създаването му са проф. Чавдар Кюранов, Николай Гечев и др. Решението за това е взето на една от вечерите, като за целта групата се събрала на плажа и на тази сбирка се обсъждали въпроси с явна антисоциалистическа насоченост”, описва в доклада си оперативният работник доноса на Статев.

 

alt

alt

 

Какво е предложението на водещия офицер? Не е трудно човек да се досети. „Предлагам информацията относно създаването на клуба „Алтернативи на социализма” да бъде предоставена на Шесто управление на ДС”, е записал в отчета си с дата 17 юли 1989 г.

Следва строго секретно писмо от 24 юли 1989 г. на първия зам.-началник на ПГУ до зам.-началника на Шесто Цвятко Цветков, вече покойник, но допреди няколко години съветник по националната сигурност на „Позитано” 20. В писмото се посочва:

„По данни на наш секретен сътрудник по време на Международната варненска школа по социология, проведена 27-29 юни 1989 г. е бил учреден дисидентски клуб наречен „Алтернативи на социализма”. Решение за създаването на клуба е взето на 30 юни (петък) вечерта. За целта инициаторите и техните привърженици се събират на плажа, където обсъждат въпроси с явна антисоциалистическа насоченост. В основата на инициативния комитет е бил проф. Чавдар Кюранов. Посочени са също така и имената на Жельо Желев и Николай Генчев.”

 

alt


Задачите на СС „СТОЙНОВСКИ” в САЩ

Преди да замине на специализация в САЩ със СС „СТОЙНОВСКИ” са проведени още няколко срещи, на които той е инструктиран и подготвян за разузнавателната си дейност в Америка. Те са следните:

  • Да работи по изучаването на държавните и частни институти и фирми, занимаващи се с планиране на икономиката и аналитично-прогностична дейност в тази област;
  • Да придобива материали, отнасящи се до методиките, по които се осъществява планирането на икономиките на макро и микро ниво (акцентът е поставен върху страни като Холандия, Белгия и Дания);
  • Аналитична и прогностична информация в икономическата област;
  • Материали, свързани с военно-промишления комплекс на САЩ.
  • След 10 ноември 1989 г. – „съвършено случайна” среща
  • Крахът на комунистическия режим в България, на когото Стати Статев приема да служи като секретен сътрудник „СТОЙНОВСКИ” с удоволствие, заварва ученият в САЩ.

В прочистеното му досие няма данни за неговата дейност на територията на САЩ. Воденето на който и агент зад граница и контактите или придобитите от него данни подлежат на строго определени планове и отчети, а такива липсват в папката „СТОЙНОВСКИ”.

В строго секретна справка на преименуваното през февруари 1990 г. Първо главно управление на ДС на Национална разузнавателна служба се описва една „съвършено случайна” среща на бившия началник на отдел 01 в УНТР П. Костадинов със Стати Статев, станала на бул. „Витоша” през февруари 1991 г. Това е време, далеч след завръщането на СС „СТОЙНОВСКИ” от САЩ.

 

alt

 

В документа офицерът, който разпознава агента на УНТР, тъй като е контактувал с него при подготовката му, описва, че след тази „съвършено случайна” среща е провел още 5 срещи с агента. На тях изяснява неща, включително и престоя му в САЩ, които би трябвало отдавна да са ясни на разузнавателната служба. Защото в противен случай излиза, че ПГУ вербувало един перспективен учен, обучавало го е, а след това изведнъж го е пуснало да се шляе като свободен флуид на територията на „Главния противник” без никаква отчетност.

Тук оставям всеки да прецени какво точно се е случило.

 

Учен и бизнесмен

В началото на 1991 г. Стати Статев, който все още се води СС „СТОЙНОВСКИ”, но вече на днешната Национална разузнавателна служба (НРС), е ръководител на катедра „Економиск” към Стопансто-правния факултет в преименувания от ВИИ „Карл Маркс” на УНСС. Паралелно с това е основал частна фирма „Дексим” с обект на дейност: електроника, в това число и електроника за бита и информационно моделиране.

На тези срещи СС „СТОЙНОВСКИ” предава и информация за създадените контакти. Те са предимно с няколко американски професори, един чешки, напуснал Чехословакия още през 1968 г. и двама служители на Световната банка.

Че работното досие на СС „СТОЙНОВСКИ” е прочистено говори следният факт. В докладната на оперативният работник за контактите на агента за един от американските професори той е посочил „за същия има информация в предишни справки в делото на секретния сътрудник”. Такива справки за въпросния американски учен в папката „СТОЙНОВСКИ” липсват.


Изводи на НРС за „СТОЙНОВСКИ”

Изводите, които офицерът от НРС прави са:

  • „СТОЙНОВСКИ” е компетентен икономист, който борави и с математически апарат: търсен е от чуждестранни организации;
  • „СТОЙНОВСКИ” е на ниво, при което рутинното изучаване на евентуални носители на икономическа информация чужди граждани, трябва да бъде провеждано във внимателна форма и с ясно поставени информационни задачи;
  • „СТОЙНОВСКИ” умее да мисли глобално и въпросите на икономическото състояние в нашата страна го вълнуват, преди всичко като гражданин (не робува на едни или други партийни пристрастия);
  • Като ръководител на катедра и преподавател „СТОЙНОВСКИ" може да дава добри наводки (специфични данни за лица, интересуващи разузнаването, които биха помогнали да се състави профил и улесни тяхното вербуване, б.а.), както за секретни сътрудници, така и за оперативни работници с икономическа специалност;
  • „СТОЙНОВСКИ” може да бъде привличан за формулиране на някои (ако не и по всички) информационни задачи в областта на икономиката.

Дали НРС е използвала тези качества на агента на ПГУ „СТОЙНОВСКИ” и го е превербувала в досието няма данни.

През март 1991 г. обаче делото е предложено да бъде свалено в архив. Мотивът – преструктурирането на НРС в този период от службата, в който неин директор е ген. Бриго Аспарухов.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов