|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Как Тома Томов превърна политическите противници на БКП в криминални престъпници ПДФ Е-мейл
WHO IS WHO - Медии
Написано от Христо Христов   
Неделя, 19 Февруари 2017 14:52
Share

alt

„Баща ми никога не е бил шеф на лагер, а на криминалния затвор [ в Белене]. Не се срамувам от баща ми, по ръцете му няма кръв”. Думите са на журналиста Тома Томов, водач на листата на БСП в 1-ви МИР Благоевград на предстоящите парламентарни избори през март 2017 г.

Томов каза това по време на участието си по Би Ти Ви днес като реакция на обвинението от страна на Георги Харизанов от Института за дясна политика, че Томов, че е хранен със сребърна лъжичка, оцапана с кръв, тъй като баща му е бил началник на затвора в Белене.

Сайтът desebg.com e воден от разбирането, че никой не избира родителите си. В случая обаче си позволява да вземе отношение, тъй като с опита да оправдае баща си Тома Томов си позволява груба манипулация на историческите и документални факти, които той като журналист е длъжен да знае и да се придържа към истината.


Фактите за политическите затворници в затвора в Белене

През август 1959 г. Политбюро на ЦК на БКП е принудено под натиск от Запад да закрие най-големия концлагер за политически противници на тоталитарното си управление – този в „Белене”. В същото време на една каменна кариера край Ловеч със знанието на висшата политическа върхушка начело с Тодор Живков, МВР-ДС създава нов секретен лагер, станал печално известен с убийствата в него под името „Слънчев бряг”.

В същото време обаче затворите на страната са пълни с хора, осъдени по политически причини или водените по това време с определението на режима на БКП за „контрареволюционни прояви”, тоест всякаква дейност, която може да се определи като „вражеска” или несъвместима с режима.

В строго секретна информация за агентурно-оперативната работа при затвора в Белене на отдел „Затвори“ в МВР е посочено, че към 31 декември 1960 г. в него има 1 358 затворници, от които 302 контрареволюционери. Сред тях са 101 опозиционни земеделци, 16 царски офицери, 47 членове на контрареволюционни организации, 24 души за опит да преминат границата, 15 безпартийни и др.

Към 4 юли 1962 г. общият брой на затворниците в затвора в Белене, когато негов началник Никола Томов Николов, бащата на Тома Томов, се намират 1 455 лица, от които 347 контрареволюционери и 1 108 осъдени за криминални и стопански престъпления.

Документът е цитиран в мащабното изследване „Лагерът „Белене” на Борислав Скочев, основател на сайта „Демокунизация”, което след няколко месеца ще бъде издадено от изд. „Сиела”.


Пречупването на „контрареволюционерите” в комунистическите затвори

Тези факти се потвърждават и от един друг архивен документ – строго секретна докладна записка относно състоянието на работа сред затворниците-контрареволюционери, от май 1961 г. на Трето секретно политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията (предшественикът на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, б.а.).

От този документ (виж го онлайн по-долу) става ясно, че към 1961 г. осъдените в България за „контрареволюционна дейност” (разбирай политически затворници, б.а.) са 1277 души, от които 250 са бивши опозиционери, т.е. изявени противници на тоталитарния режим на БКП и около 400 младежи, осъдени за бягство (от „хубавото” на социализма, б.а.).

Тези две групи политически затворници са се намирали, както е посочено в документа, в затворите в Плевен, Пазарджик, Белене и Стара Загора.

Там са проведени общи събрания, на които бившите опозиционери и младежите „самокритично и задълбочено разобличиха своята и на съидейниците си вражеска дейност и застанаха открито на ОФ позиции”.

 

alt

alt

alt

alt

alt

alt

 

По това време – 1961 г. бащата на Тома Томов вече е началник на затвора в Белене, в който както се вижда са държани и политически затворници.

Неговото твърдение в опита му да оправдава баща си, че затворът Белене и бил само за лица с криминални прояви, не отговаря на истината.


Някои подробности за миналото на бащата на Тома Томов

В своите мемоари „Адски калейдоскоп” Георги Константинов, политическият затворник от 60-те години именно в затвора „Белене”, пише, че през 1959 г. затворът в Белене има нов началник – полк. Томов (бащата на Тома Томов). Сред политическите затворници се е разказвало, че той е изпратен да оглави затвора като един вид наказание.

Преди това Никола Томов Николов е бил на дипломатически пост под прикритие в Лондон. Бил резидент на задграничната агентура на Първо управление на ДС (разузнаването).

Но бил обявен за persona non grata след провал на разузнавателна операция. „Сега бил зъл като оса и се престаравал в желанието си да бъде върнат в „елитната” служба”, пише Георги Константинов.


Прикриването на убийствата в лагера край Ловеч от бащата на Тома Томов

Има и един друг малко известен факт за бащата на Тома Томов. Той също се отнася за периода, когато е началник на затвора в Белене, когато става съучастник в прикриването на убийствата в лагера край Ловеч в периода 1959-1962 г.

За това свидетелства негова докладна от 1961 г., приложена в делото на Главна прокуратура по делото за установяване на виновните за убийствата в лагера край Ловеч, образувано през 1990 г.

Тъй като труповете на убитите в лагера край Ловеч не са предавани на близките, за да не се разкрива насилствената им смърт, те са заравяни на един от островите до затвора в Белене.

Всички затворници в затвора Белене обаче стават свидетели на пренасянето на труповете. Полк. Никола Томов Николов не сигнализира за убийствата на висшето партийно ръководство или на МВР, а пише докладна до вътрешното министерство, че тези факти могат да компрометират управлението на партията.

Докладната на началника на затвора в Белене Никола Томов Николов е лятото на 1961 г. „относно починали въдворени, които се заравят на остров Предела” и е цитирана за първи път в документалната книга на разследващия журналист Христо Христов „Секретното дело за лагерите”, издадена през 1999 г. В документа, изготвен и подписан от бащата на Тома Томов, се казва:

„Това [докарването на труповете на лагеристите от лагера край Ловеч] става твърде явно и открито. С камиона, който е известен на цялото с. Белене и на всички служители и затворници, се докарва трупа в един чувал – сламеник.

Камионът спира до моста пред щаба на затвора, стоваря се трупа в една лодка, която се прикачва за моторница "Чавдар" и заминава за острова. При пристигането на камиона затворниците казват "пристигна колетна пратка от Ловеч".

Затворникът, който ги заравя се нарича Канто и му казват "погребална агенция Канто".

Това почти явно заравяне на труповете на въдворените, изхождайки от това, че селото е католическо, че много от служителите в затвора са от същото и не пазят тайна, може да се ползва от врагове, за да се навреди на престижа на нашата Народна власт.

От шофьора на колата или от пътуващи с него служители се научават даже имената на починалите и "данни" кой друг е втасал и ще бъде докаран със следващата пратка..."


Прикриването на следите от убийствата

След докладната на Никола Томов Николов е изготвено предложение как да по-прикрито да се заравят труповете. На 15 август 1961 г. от МВР изпращат лично, строго секретно писмо до началника на Трудовата група-Ловеч Петър Гогов.

Върху писмото Мирчо Спасов е сложил следната резолюция: ”Бързо, веднага да се сложи край на тия демонстрации и вреден шум с труповете на починалите в Трудовата група-Ловеч при пренасянето и заравянето им!"

Отделно Мирчо Спасов пише до началника на Окръжно управление на МВР-Ловеч Кирил Александров и Петър Гогов дословно:

"Да се спазва в известна тайна всеки случай поне при пренасянето и заравянето, макар, че няма нищо незаконно. Действайте от мое име и за стореното да ми се доложи".

Следвайки указанията, ръководството на лагера изготвя специална инструкция как да се процедира с труповете. Запазено е решение от 27 юли 1961 г., в което се посочва:

„За по-лесна манипулация при снемането на трупа от камиона, поставянето му в лодката, изваждането му от нея и отнасянето до гроба да се приготви един постоянен брезентов чувал с дръжки, в който се поставя увития в сламеник труп. Специално за изваждането на трупа от лодката да се приготви един улей от две дъски и по него да се извлича до брега.

Да се подберат няколко затворници, бивши членове на партията, попаднали за катастрофи и други невулгарни престъпления, и на тях да се възложи да се занимават с погребението на умрелите. Ако за в бъдеще погребенията ще се извършват само от служители, то да се ангажират такива от надзорния състав на затвора и да пазят тайна.”

Близките на убитите са получавали единствено дрехите им, в повечето случаи окървавени, някоя и друга лична вещ и не винаги смъртен акт, издаден от Градския народен съвет в Ловеч.


Свидетелството на един политически затворник от затвора в Белене

В цитираните по-горе мемоари на политическият затворник Георги Константинов „Адски калейдоскоп”, които са издадени през 2006 г., той разказва следния случай, на който присъства в затвора в Белене”. Константинов описва случай при който петима затворници са откарани в карцера след отказа да участват в строежа на помещения, предвидени за нови карцери:

„Откъм импровизираните карцери се чуваха викове. Беше гласът на Йоцов, когото, изглежда, джандарите биеха. В същия момент в тоя кръг на ада влезе през портала някакво дете в къси панталонки. Придружаваше го началникът на обекта, вече старши лейтенант  Йонко...

Детето и палачът прекосиха двора и се насочиха към подземието, откъдето идваха заглъхващите викове на Васил Йоцов. Със Серафимов бяхме на не повече от десетина метра от дупката, в която копоите ритаха беззащитната си жертва, когато край нас минаха старши лейтенантът и детето с късите панталонки, упътени към отворите-отдушници, от които се разнасяха стенанията на нещастия ми приятел.

Някой каза, че това дете е синчето на полковник Томов. Йонко му показваше „как се калява стоманата” и как е нужно да се постъпва с врага на „народната власт”. То приближи до амбразурата на склада, опитвайки се да надзърне в полумрака на подземието.

В този момент Йоцов извика: „Убийци!” А копелето му недно... се смееше. Очевидно, след обилния обяд, приготвен от робите на баща му, то изпитваше нужда да се... забавлява. Един ден то ще стане най-добрият копой сред българските журналисти и кореспондент сред шпионите – Тома Томов.

След „демократичната” подмяна на част от персонала в бардака то ще продължи да оглупява „медийно” лековерната си публика със „спомени” за бащата, чиято кариера пострадала от хуманното му отношение към „питомниците” в затвора на острова.”

Тома Томов не е опровергал това неудобно свидетелство на един политически затворник, а не криминал, под какъвто знаменател днес той поставя политическите противници на тоталитарната диктатура.

А че тези факти и свидетелства са неудобни е ясно и от опита за внушения, които пробутва днес кандидатът за депутат от БСП, направил журналистическа кариера при комунистическия режим и самият той служил за известен период като сътрудник на Държавна сигурност.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов