|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Досието на Георги Първанов – Гоце ПДФ Е-мейл
WHO IS WHO - Президент
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 07 Април 2011 20:05
Share

В рубриката „Who is who” сайтът Държавна сигурност.com предлага досието на Георги Първанов (1957), президент на България (2002-2012) и бивш лидер на БСП (1996-2001).

Той е член е на БКП от 1981 г. (в биографията му на страницата на сайта на президента е посочено, че оттогава е член на Българската социалистическа партия. БКП обаче се преименува в БСП през април 1990 г., б. а.).

През 1981 г. се дипломира в Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски” и същата година постъпва на работа в Института по история на БКП като научен сътрудник.

 

Един дълго прикриван факт

В официалната биография на Георги Първанов обаче има един важен факт, който остава дълго време спестен на обществото – неговата агентурна принадлежност към Държавна сигурност.

Той става официално известен едва на 19 юли 2007 г., когато комисията по досиета с председател Евтим Костадинов огласява решение №7 от проверката за принадлежност към ДС на президентите и вицепрезидентите. Тогава вече е спечелил втория си президентски мандат.

. От огласените от комисията по досиетата данни Георги Първанов става ясно, че той е бил екретен сътрудник с псевдонима Гоце към 14 отдел (културно-историческо разузнаване) на Първо главно управление на Държавна сигурност. Вербуван е на 4 октомври 1989 г. Свален е от действащия оперативен отчет на 16 юли 1993 г.

Интересното е, че принадлежността на Георги Първанов не е огласена от двете предходни комисии по досиетата по време на управлението на СДС – тази, оглавявана от министъра на вътрешните работи Богомил Бонев през 1997 г., както и от комисията с председател Методи Андреев (2001).

За първи път в общественото пространство се заговаря за агент Гоце през 2006 г. Тогава под натиска на опозицията и преди кандидатирането си за втори мандат Първанов обявява, че  е имал контакт със служител на тогавашното Министерство на външните работи да сътрудничи в написването и редактирането на мемоарите на емигранта Методи Димов по чувствителния за България “македонски въпрос” и не знаел, че работи за ДС.

 

Обяснението на Георги Първанов

„Има папка „Гоце” в архивите на разузнавателната служба, тя съдържа информация за мен и нищо друго – нито ред, нито знак от мен.

Става дума за задача, която ми беше възложена от ръководството на института по искане на МВнР, и лицето, което разясни характера на работата, се представи за сътрудник на външното министерство.

Дори да знаех, че подготовката и издаването на тази книга е с участието на българското разузнаване, пак бих го направил”, заявя Георги Първанов на 23 юни 2006 г.

Тогава обаче президентът не публикува документите за себе си в архивите на ДС. По ирония те се съхраняват в архива на Националната разузнавателна служба, за която от 2002 г. отговаря самият държавен глава.

Цвятко Цветков, оперативният работник, който го е вербувал, обаче опровергава президента, като заявява в медиите, че още на времето Първанов отлично е знаел, че сътрудничи на ДС, а не на МВнР. Оперативният работник обяснява, че Първанов се е водил „секретен сътрудник”, защото българите, работещи за Първо главно управление, се водели така, а чуждите граждани – агенти. Цветков разкрива, че псевдонимът „Гоце” е избран, защото двамата работели по македонска линия и Първанов му приличал по онова време на Гоце Делчев.

Обяснението на Георги Първанов, че не е знаел, не се покрива с фактите по делото. В един от документите в досието му е посочено, че "същият има желание да работи с органите на ДС", а в друг, че му е "проведена вербовъчна беседа, на която Първанов прие сътрудничеството с готовност и разбиране".

Веднага след обявяването на решението на комисията по досиетата през 2007 г., президентът изисква документите от те са качени на сайта му, с изрязана номерация (днес тези документи не могат да бъдат открити на сайта на държавния глава).

След огласяването на сътрудничеството на Георги Първанов Иван Костов заявява, че 36 страници от досието липсват. Неговото твърдение е, че са извадени на 27 март 2007 г., дни преди да бъде сформирана комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов (5 април 2007 г.)

По документите по досието има основания да се смята, че става въпрос за том от досие, което е наброявало не по-малко от 190 листа.

Директорът на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Кирчов, където до 2007 г. се съхранява досието Гоце, отрича то да е пипано. Същото прави и предшественикът му Димо Гяуров, ръководил НРС в периода 1997-2002 г. От разразилия се спор става ясно, че директорът на НРС Бриго Аспарухов (1991-1997) е държал досието на Георги Първанов не в архива, а заключено в касата му до уволнението си през март 1997 г..

 

Останките от досието "Гоце"

Досието на секретен сътрудник Гоце, или по-точно, това, което е останало от него, представлява 21 страници, включващи проверките, извършвани по оперативния отчет на Георги Първанов.

От номерацията на отделните страници е видно, че делото не е цяло и е пренареждано.

Отличителното е, че делото „Гоце” не съдържа необходимите атрибути, задължителни към 1989 г. по строго секретната инструкция за оперативния отчет на ПГУ. Не е направено ясно разделение между лично и работно дело на секретния сътрудник, каквито оперативните работници са длъжни да завеждат на всеки един агент.

 

Сериозни липси от досието

Всъщност липсват каквито и да е данни от работното дело, тоест донесенията на секретния сътрудник, дори и по възложената му задача. Подобни пропуски не са характерни за досиетата на ПГУ и тези факти се обясняват само със сериозно прочистване на наличните към 1990 г. материали.

Тъй като отчетността при оперативните работници в ДС е основен принцип, нереално е да е вербуван един секретен сътрудник по конкретна задача и в неговото дело да няма дори един лист как той я изпълнил или не.

Липсват и секретни справки за срещите със секретния сътрудник от страна на оперативния работник по изпълнение на задачите. Обичайната практика е те да са най-малко два пъти годишно. В случая става въпрос за ползването на „Гоце” по конкретна задача, което би следвало да остави архивни следи за по-интензивни срещи между оперативния работник и секретния сътрудник.

Нелогично е първите контакти с Георги Първанов да са през март 1989 г. и да няма нито един по-сериозен документ в „папката” Гоце за неговото проучване, предложението за вербуване, плана за вербуване и справка за извършеното вербуване, както и за работата с агента. Оставен е само един документ за образуване на дело за оперативно проучване.

Отсъства писмената информация за секцията, в която през 1989 г. Първанов работи, предадена от него на оперативния работник, както е посочено в един от документите. Подобна справка, която кадровите офицери изискват от агентите, е задължителна и може да се срещне в много други досиета на научни работници, дори с много по-висок ранг от Първанов, включително и на историци от БАН.

Дори към 1989-1990 г. не е характерно за работата на ПГУ, когато водещ офицер замине за изпълнение на други задачи неговите секретни сътрудници да останат без контрол и без да бъдат поети от други оперативни работници, както уж става с Гоце.

Това може да говори само за едно – за прочистване на досието до вид, който по-скоро да играе ролята на някакво извинително алиби на Георги Първанов поради липсващи документи, разкриващи неговата конкретна дейност като секретен сътрудник Гоце на Първо главно управление на Държавна сигурност.

 

 

Край на досието.

Страница от регистъра в Първо главно управление на ДС, в който е заведено делото Гоце.

 

Досието Гоце на Георги Първанов може да бъде изтеглено оттук.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов