|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Комунистът милионер ПДФ Е-мейл
Рубрики - Живков & социализЪма
Написано от Христо Христов   
Вторник, 15 Декември 2015 17:30
Share

alt

Политиците обичат да говорят, че са в политиката, за да реализират идеи. Често зад това се крие жаждата им за власт, влияние и богатство. И днес у нас сме свидетели как определени политици драматично се „жертват” в името на стабилността и сигурността на обществото, зле прикрили личните си амбиции и страха да не се загубят постовете, спечелени наскоро.

Отново изплува един манталитет, познат от близкото минало, когато всичко уж се правеше за благото на народа и в името на човека.

На новите си читатели сайтът desebg.com припомня истинското лице на архитекта на този управленски манталитет – Тодор Живков, с документална  поредица, разкриваща как „борецът” за социална справедливост стана милионер още по време на изграждането на „развито социалистическо общество”.

В поредицата „Тодор Живков – комунистът милионер” се разкрават малко известни факти за финансовите придобивки на генералния секретар на ЦК на БКП по време на управлението му.

В нея  е отделено място, както на средствата, които той получава като партиен и държавен ръководител, така и от хонорари за издадените му съчинения. Припомня се и системата на т. нар. правоимащи от комунистическата върхушка, които той изгражда. Поредицата е част от документалната книга на разследващия журналист Христо Христов „Тодор Живков. Биография” (2009).

 

Четвърт век след краха на комунизма в България в обществото битуват различни митове и слухове за богатствата на комунистическите функционери, за изнесени в западни банки капитали или имоти в чужбина, закупени преди 10 ноември 1989 г. с народни пари, които впоследствие стават собственост на червени фамилии.

Един от малкото доказани от прокуратурата факти е свързан с крупни финансови придобивки от лидера на БКП Тодор Живков по не съвсем законен път.

Главна прокуратура доказва, че, бившият комунистически ръководител е получил над 1,8 млн. лв. хонорари за трудове, които никога не е писал. Част 1 от поредицата е посветена на тези подробности.

Когато през 70-те години на миналия век най-голямата сума която гражданин на социалистическа България е могъл да спечели законно – 20 000 лв. от 6-ца от тотото, ръководителят на БКП Тодор Живков е прибирал огромни за времето, а дори и днес хонорари от по 50 000 лв. за писани от помощниците му и издавани от партийното и други издателства „съчинения”. Така само за последните 15 години от управлението си Живков е получил общо сумата от над 1,8 млн. лв. Средства, които го правят на хартия един комунист милионер.


Истината за парите на „човека от народа”

Този факт контрастира с пропагандния дори и след промените образ на Живков, представящ го като „народен човек”, който за времето на своето близо 35-годишно управление не си бил купил нито един апартамент. Или как неговата медицинска сестра му шиела скъсаните чорапи.

Истината е, че като партиен и държавен ръководител Живков е получавал такива умопомрачителни суми, които трудно се вписват в пропагандираното от БКП социалистическо равенство, когато средната работна заплата не е 125 лв., а един трудов ден в ТКЗС се заплаща в размер на... 3 лв.

Трудът на неговите политическите помощници и на експертите, привлечени от различни области на научния и обществения живот, се превръща в златна мина за Живков. Издаването на съчинения от негово име е начин не само той да се утвърди като теоретик на социализма, но и да му донесе нещо твърде материално – огромни суми, които никой друг в държавата не получава.


Късата памет за 1,8 млн. от хонорари

Една справка по дело №4/1990 г. за икономическата катастрофа на БКП установява, че за периода 1976-1989 г. от различни агенции и издателство „Партиздат”, издателството на БЗНС, на ОФ, издателство „Народна младеж“, „Народна просвета“ и агенция „София прес“ Тодор Живков е получил хонорар в размер на 1 895 009 лева. От тях е удържан данък ДОД 729 356 лева. Чистата сума е 1 165 652 лв. В справката не влизат авторските хонорари на първия секретар през периода 1956-1976 г., тъй като не са запазени документи.

Живков, за когото всички твърдят, че има изключително сила памет не може да си спомни историята на своите „творби”. Когато прокуратурата го разпитва през 1990 г. той заявява:

„Не помня кога се започва да се издават мои съчинения. Милко Балев беше съставителя. Аз дори нямам нито един том. Нито един том не съм чел. Бяхме се разбрали като напусна да си взема по един. Често да ви каза не съм отварял нито един том дори от любопитство да видя какво е публикувано.”


Началото на „издателския” бизнес на Живков

Историята започва в началото на 60-те години. Дългогодишният началник на кабинета на Живков Милко Балев разказва важни подробности пред прокуратурата:

„Съществуваше практика в КПСС и в някои други братски партии да се издават съчинения на първите ръководители и други членове на партийните ръководства. През 1960 г. се издаде сборник, в който се включиха приветствените речи, пресконференциите на Живков, както и други материали от 15-та сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

По това време излязоха книги с подобно съдържание в СССР. Не мога да си спомня кой даде идеята, но аз събрах материалите от посещението на Живков в САЩ.

Нашата делегация трябваше да се води от Антон Югов, председател на Министерския съвет. В последния момент се разбра, че съветската делегация ще се води от Хрушчов и тогава се реши българската делегация да се оглави от Живков. След това от „София прес” дойде предложение да се издадат речите на Живков в САЩ по време на 15-та сесия на ООН.

Преди това имаше практика да се издават речи в брошури. Тъй като с нас нямаше журналист поканихме Георги Боков, главен редактор на в. „Работническо дело”. Аз бях в делегацията. Редица от речите бяха без предварителен текст и аз си водих бележки, по които след това ги възстановявах.”


Следващите части от поредицата четете чрез страницата на desebg.com във „Фейсбук” – ТУК.

УТРЕ ТАМ СЛЕДВА: Как с тайна заповед на Комитета по култура надуват хонорарите на членове на Политбюро на ЦК на БКП.

 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов